Подритваме душа
за разтуха
сърце раздробено
през пръстите кърви,
живота
туй недоразумение,
разнася прах
на стрити
между пръстите
съдби!
Зад зъби стискаме
разбързан пулса,
и после нещо
в ляво ни боли!
Зарито в земята слънце
изгаря на мечтите
потните пети!
Мазоли по душата
са събрани,
за нокти езика ни скърби,
тътрещата се душа
на талази влачи,
утра усукани в мечти

Максим Велков