Ръцете си измихме,
душите изсушихме,
сърцата стъпкахме в пръста,
пътека алчност си послахме,
съдбата водим в пропастта!

Измихме си ръцете,
изсушихме си душите,
сърцата стрихме в прах,
та утре като съмне,
живота като мръдне,
да скочим първи да сме
на софрата на властта.

Годините сърца сушили,
годините души извили,
постилка сътворяват
от смазана съдба!
Ръцете днес измити,
сърцата наши скрити,
животи в знамена увити
перат изтръпнала душа.

Все господ чакаме да слезе,
в храма ни да влезе,
търговци  да изгони,
живота де ядат сега!
Ръцете уж умити,
душите уж са скрити,
сърцата стрити
тръпнат пред съдба.

Дали достатъчно мълчиме,
дали достатъчно се крихме,
дали душа достатъчно извихме,
и тоз живот какъв е тук сега,
та свобода мечтаем нощем,
в леглата свити на кълба!

На сърцата из праха
ровим с мечта,
все друг дирим,
за нас, да доведе
и подари
нормалността!
Ръце измихме
души изсушихме
сърца обърнахме на прах!

Максим Велков