Без мост съдба,
без брод,
без облаци
по сини небеса,
без плясък
на пърхащи крила,
без песни
утринни на славей!
Утрата станаха така
да чоплиш
на детство спомен! 
Да мислиш
лош ли бях
или сега
ритнах
съдбата своя!
Къде да туря,
спомен по любов?
Къде сърце
да скрия наранено,
и оня,
спомен от стремеж,
пътека, мост,
в него да намеря?
Къде да търся
стълбата оназ?
По нея да се върна,
в небесата
и времето
да е отново с нас
и любовта с теб
отново да ни вземе?
Къде избяга
оня наш захлас?

Максим Велков

Харесвам стихове за ти Максим, защото както в случая, си поет, който задава въпроси на душевните си търсения!
Моите оздрави и почитания. И нека пролетта и разцъфне с много слънчеви отговори!
Лекс