Все едно, гроб копаем,
ракетите нарязахме сами!
Все едно, гробница ваем,
съборихме вековни, каменни, стени!
Напоена от дедите с кръв земя,
постиламе пред чужденци,
да усетят де на Аспарух
стъпвал е крака,
де Балдуин проклинал е деня,
га тръгнал е да покорява
българска плът!
За чужди лакомници,озверели,
растлахме върху история софри,
мечтите сготвени за продан,   
пред алчност днес редим!
Въжето онова,
сякаш днес плетем,
на бесило греди,
сякаш днес ковем,
онова, де там на Левски 
тялото, в безсмъртие се вее,
де за свобода народна,
път показва де се мержелее!
Днес така в мечта застинали,
по дарена свобода,
туй махало на живота
пример днес ни дава,
утре тук за да има
българска държава
може, трябва
дух да се сражава
може, трябва
да се умира за Родина,
да се умира за  държава!

Максим Велков