Не сърцето не боли
и душата не кърви,
в очите някак
скри се светлината,
а гласът ти
все кънти в душата!
Не, сърцето вече не боли,
сал душата ми кърви
докат спомен,
сянката ти,
по сърцето ми следи!
Не, сърцето не боли!
И душата не кърви
само въздуха не стига
на душата ми разплаканата
докат образа ти
в сърцето все стои,
а мечтите в ъгъл
на душата скрит,
свити и прибрани
утро чакат!

Максим Велков