Късно е
да кажем-извинявай!
Любовта на нейде излетя!
Като костилка,
в душата празна,
подрънква сал омраза,
да напомня,
че сърце е тя била!
Късно е
за нови полети да мислим,
с тези оскубани и изгорели,
в битките криле!
То дано,
мъничко перце поне,
за всеки се намери,
в опит за любов
да драсне по сърце !
Да се раждаме,
не можем пак!
На пътеката
към края веч кръжим!
За любов там чувам пеят!
Сал омраза ний тръбим!
По камъни перо не пише!
Калдаръм сърце реди!
Не, не са мъниста,
а парчета от сърце !
Късно е!

Максим Велков