Обеща,
да не ме забравяш!
Обеща, 
утре да се чуем!
Телефона в ръката
втори ден се стапя!
Звън да чака,
губи се душата
нейде, тук наоколо!
Обеща
в съня си даже,
да не търсиш
в спомен друг!
За сърцето ти...
да не приказвам!
Там сега,
на опашка се редят!
Моя спомен,
просто е греховен!
Обеща ми утрините,
да са наши само!
Вечерите да са
на душите ни възхвала!
Днес прелиствам
книжката с мечти,
по сърцето
само белега остана!

Максим Велков