Денят настъпи, гримиран в ярко рижо
и сиво-синьото от ярката палитра на безкрая...
Рибарите мълчаха суеверно и невиждащо,
настръхнали срещу делфините - 
в кокардата на изгрева играещи...
Не бяха се събудили и враните, и свраките,
и кучетата даже.
Петлите пък - доволно си почиваха
след третите си изпълнения...
Разлистваше вълните бризът
със меките си ласки,
а хоризонтът се протягаше доволно
до края на вселената...
Усмихнат след съня - прозорец се отвори някъде,
пречупи неочакван лъч и блесна палаво.
По тротоара на надеждата притича любовта -
полулегална,
поруменяла и потръпваща -
в ръка със летните сандали...
Зададе се от север камионът за отпадъци.
Немигналите цигани подвикваха в оранжево.
Жонглираха развеселени с остатъците от нощта,
а върху пясъка...
Трпереха аморфно копнежите на
непотърсените ласки...

"полулегална,
поруменяла и потръпваща -
в ръка със летните сандали..."

толкова обичам да те чета - приключение за сетивата!