През прозореца студен и изпотен
долу черен влажен
е опънат пътя,
вятъра върти
снежинките в студа
и усещаш,
че върти те тебе!
Ту на горе,
ту на долу
вихъра живота те върти,
после падаш с въздишка
там където вихъра е отредил
да си част от пелената
върху пътя легнала!
Че снежинка малка си в снега
там тълпяща се надолу в пелената
и на вятъра живота те върти сега
и студен е,
и студен е.
Спомените из главата се въртят
образи във вихъра
снежинките чертаят
вятъра студен изтрива
образа в душата твоя
блъска вдига и наново
там подрежда
на мечтите ти снежинките.
Вихър от снежинки
е живота твой,
все дорде мечтал си
за облени в слънце палми,
вятър нежен да облъхва твоята снага
и да те носи по вълните
все любовен вятър!
Щом отвориш поглед
и се взреш през изпотените стъкла
виждаш как снегът пред теб се сипе
как запътил си се ти на там
да се смесиш
със снежинките танцуващи
във падащата вечер!

Максим Велков