Като с опъната от паяк нишка,
като с въже завързана e твоята душа
и влачи те по пътя ти написан
а ти се мяташ, искаш другата съдба!
По нишка здрава,
пътя сътворен от теб,
вървиш и мяташ се,
но няма крачка
която да не е предвидена
от друг за теб.
Ти мяташ се,
ти нещо
непрекъснато опитваш
и мислиш -  
Eто идва нова светлина,
а то искра от старата молитва
проблясва, колкото да те направи,
пленник на мечти от стари времена!
Живота ти не е написан,
живота ти е начертан,
а ти единствено разписваш,
драскаш и опитваш,
по повърхността
с резчици да дописваш
останалата някъде мечта!.
Живота рафтче ти отрежда,
и после пуска те на воля да летиш!
Душата ти завързана със нишка,
опъва те към мястото на рафта,
за тебе дето,
друг е отредил.

Максим Велков