След толкоз порции цаца,
и толкова сафрид,
халби празни само
лятото остави
и залез в мечтата впит!
След хрупкави опашки,
на сирени прегорели в нощта,
с една въздишка
лятото изтласка,
намести там
над халба есента!
В мечтите песъчинки,
вече скърцат,
дорде разпенени вълни,
излъскват на
спомена вечерите
онези с мидите добри!
С вълните от въздишки
с пяната на любовта,
с хладината на завивки
с понесена в любов вълна,
на есента настъпва утринта!
В гънка от чаршаф 
се сгуши любовта!

Максим Велков