Есента дойде набързо!
Eй така!
Ни потропа,ни попита,
просто стъпи, там на прага
през нощта, и набързо
празника прихлопна.

А живота си подскочи,
леко се огледа,
после целият сияещ
в свойта свобода
бързо хукна
нейде по света,
младостта нататък
подир себе си повлякъл!

Лек ветрец
погали голата глава!
Белите коси,
разбърка нежно
Да тъжим
            - не остана за какво!
Всичко що си мислехме
            - избяга
и след него младостта,
със подсвиркване
заприпка по паважа.

Той живота си върви!
Да тъжим…
даже и по младост
май не става!

Радостен и днес е вън деня!
Радостен и светъл!
Стигнали спокойни есента,
във душите има,
тръпка пак за песен!
Не по мъничка мечта,
спомените днес са песен!

Максим Велков