В лъжа дойдоха,
от корупция живеят,
с беззаконие и страх
държавата владеят.
Те да определят,
те да разпределят,
по върха
те само да гнездят!
Толкова пари изядоха,
толкова души погълнаха,
как сега съдби тъй смлени
на децата ни ще връщат!
Толкова съдби помляха,
за едните лъскави банкноти,
дет в джобове, на сандъка оня,
няма как, къде да сложат!
Дъвкаха и плюха,
по народ държава,
историята тъпкаха
да не възроди мечтата,
за държавата свободна,
за духа ни волен,
за благоденствието на народа
и за мъст народна
щом почувства се свободен!
Всеки залез утро е за друг!

Максим Велков