Дяконе ти там вися
да гониш от душите ни страха,
а ние твоите деца,
за залък хляб в краката
на нищожествата лазим!
Живота ни е скъп
да можем да се храним,
за битка тук духът
отдавна е забравен!
Тук всеки сух комат,
докопан из тълпата, 
е по-велик, по-сладък
днес от свободата.
Вися ти Дяконе
прогонил от душата си страхът
и сал образ на държава
бе достатъчен за да покажеш
на живота смисъла!
Потомците ти твой сега,
в калта се валят, 
готови са за залък свой,
въжето твое
всеки ден да плащат! 
Вися ти Дяконе
страхът да гониш,
на държавата
ликът да поумиеш!
Сега потомци твой
на сергия са я сложили!
Въжето твое Дяконе
панделка за властници е,
сапун за съвест
на корумпирани украса!
Въжето твое Дяконе
лампаз е на докопалия власт,
на докопалия власт
душевно сладострастие!
Въжето твое Дяконе!

Максим Велков