Дяконе ти там вися,
да гониш от души ни страх,
а ние твоите деца,
за залък хляб,
в крака
на нищожества,
лазим!
Живота ни е скъп,
да можем да се храним,
тук за битка дух,
отдавна е забравен!
Тук всеки сух комат,
докопан из тълпата,
е по-велик,
по-сладък
днес от свободата.
Вися ти Дяконе,
прогонил от душа си страх
и сал образ на държава,
да покажеш,
на живот бе смисъл!
Потомци ти твой сега,
в кал се валят,
готови за залък свой,
въже твое,
всеки ден да плащат!
Вися ти Дяконе,
да гониш страх,
на народ,
лик да поумиеш!
Сега потомци твой,
на сергия,
са го сложили!
Въжето твое Дяконе,
за властници е панделка,
сапун за съвест,
на корумпирани украса!
Въже твое Дяконе,
лампаз е на докопал власт,
на докопал власт,
душевно сладострастие!
Въже твое Дяконе!

Максим Велков