Като празни бъчви 
в мазе на къща стара,
мечтите ми
изпразнени стоят!
Там обръчи изпуснали
в звуци стенат!
Спомени редят!
Рани незараснали ,
в душата ми кървят.
По тях, в реколта нова,
не ще повее вятър,
не ще ги пълни
нов искрящ 
любовен сок,
те обръчите
дето тез дъги
още ги обгръщат,
опитват  спомена,
поне да задържат!
Като разпаднал съд,
създаден от пътеки,
с обръчи любов събран,
дъгите стари там стоят,
дорде на спомена,
дъги ръждясали
душата в мечта
за любов крепят! 

Максим Велков