Забелязвате ли там отвън 
времето как бързичко отмина? 
Га чухме оня,
абитурентския ни звън, 
га на менделсон 
камбаните звучаха!
И сега зад старите стъкла, 
на очилата тъй удобни 
виждате ли, чувате ли 
как край вас, край нас,
времето ни уморено 
тръгва да си ходи! 
Забелязвате ли вътре 
някъде във вас, 
как все още 
току пламъче пресветне, 
аха да тръгне оня плам 
и зад компютъра 
оставаме до съмване!
Забелязахте ли таз мъгла 
дето покрай нас се шири днеска 
как изпилената 
по младостта душа 
пак опитва някак в нея,
бъдеще да търси ?
Забелязахте ли как край вас 
друг живот извира, 
ражда се и тръгва, 
там по пътя 
дето е послан от вас, от нас, 
от душите и мечтите 
дето в сърцата сме редили. 
Забелязахте ли как край нас, 
там край старите прозорци 
времето лети си, 
докат зад компютрите в захлас 
чувстваме се още живи!
А на вънка времето лети, 
без да чака, без да пита, 
своите истини 
то денонощно си реди
и не пита имате ли още 
и сърца и сили! 
Забелязахте ли 
времето на вън лети, 
по площади пусти, улици и сгради,
не остава и за миг да чака 
изстиналата ни душа, 
пак да тръгне за живот да викне! 
Зад стените времето лети!
Никого не чака! 
Ти си там на площада,
или не си 
времето не спира 
страхливите да чака!

Максим Велков