Така, така!
Тез мечти във ляво,
минали, заминали,
спомен не държат!
тези там във  дясно
после ще ги подредя,
може нещо свястно
да взема да родя!
Тези пък напред!
Дай да видим скъсаните, 
кво ще сътворят 
дето никаква мечта
не иска с тях да тръгне!
Гледам и подреждам
преподреждам самота!
Все мечти изглеждат,
а след тях мъгла.
Чакам пак да съмне,
облаците да стопи,
някак трябва,
дявол да го вземе,
тези сънища да подредя
та и с мен любов да тръгне.
Да изскочат от мъглата
сбъдналите се въздишки,
и лика усмихнат на мечта
очакващата ме с години
там да зърна и мечтата
днес да ме прегърне!

Максим Велков