Затичаната пролет,
за есен се не сеща, 
а есента в пролетта си все живей! 
Затичаната пролет
за слънце си мечтае, 
за неговото лято жарко тя нехай!
Затичаната пролет
нежни цветове разпуква ,
букети радостни твори ,
венци плете!
Затичаната пролет 
път със сянка не подбира 
тя цвят разлиства, 
под слънчеви лъчи избухва
в ураган от влюбени сърца! 
Разцъфналата пролет,  
към свойта есен тича! 
С криле от цветове!  
С пера листа!
С устрем тя прелита
през лятната заря, 
разстила  цвят и аромат,
и каца  тя тихо устрем укротила,
есента живее в спомена за пролетта! 

Максим Велков