А, аз просто тихичко шумя!
Мърдам, бутам,влача!
Някаква история творя, 
там живота ми е непохватен!
Там бури в тишината мътя, 
там от вятър, тишина творя.
Просто тихичко живот творя,
ей така да има, 
на сърцето жаждата да задоволя,
на душата, въздишката за полет,
да осъществя,
тъй с крила мечти в тишината! 
Тихичко в живота аз шумя!
Тихичко подреждам си мечтата!
Там любов, и там душа,
някой списва по сърцата ни съдбата!
Ей тъй тихичко шумя, 
и създавам ,туй което аз живот  зова, 
тази буря в тишина, 
тази тишина на крясъка!

Максим Велков