Постинг
29.03.2019 21:34 -
ВРЕМЕ СПРЯЛО
Автор: maxim0411
Категория: Поезия
Прочетен: 565 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 10.05.2019 20:55
Прочетен: 565 Коментари: 0 Гласове:
1
Последна промяна: 10.05.2019 20:55
Празна маса, в пуста стая,
и бутилка с чаша,
плуват в дим цигарен,
тъжен поглед
и въздишка тежка
се усукват бавно там.
Спомен хлъзгав, уж любовен
се приплъзва в мъгла цигарена,
а душата кръв отделя
спомена за теб
пресмятайки в мечтите пак.
Бе любов и бе безумие,
този вихрен танц на две сърца,
а сега дима покрива,
тежката въздишка,
на изцедената душа.
Гледам си ръката празна,
все протегната стои,
и опитвам сам да осъзная
колко там далеч стоиш.
Празна маса, празна чаша,
като изпразнената ми душа,
впива се там спомена излъскан
и живота ми изплискан,
като локва кална е сега.
Празна маса, празна чаша
с изпразнена душа,
сухата уста преглъща бавно
скъсаната си мечта!
Максим Велков
и бутилка с чаша,
плуват в дим цигарен,
тъжен поглед
и въздишка тежка
се усукват бавно там.
Спомен хлъзгав, уж любовен
се приплъзва в мъгла цигарена,
а душата кръв отделя
спомена за теб
пресмятайки в мечтите пак.
Бе любов и бе безумие,
този вихрен танц на две сърца,
а сега дима покрива,
тежката въздишка,
на изцедената душа.
Гледам си ръката празна,
все протегната стои,
и опитвам сам да осъзная
колко там далеч стоиш.
Празна маса, празна чаша,
като изпразнената ми душа,
впива се там спомена излъскан
и живота ми изплискан,
като локва кална е сега.
Празна маса, празна чаша
с изпразнена душа,
сухата уста преглъща бавно
скъсаната си мечта!
Максим Велков
Вълнообразно
Няма коментари
