Не се оплаквам, жив съм! 
Щом утрото посрещам,
макар и в мъгла, 
щом образа ти нежен 
е още в мечтите ми,
и галя го 
преди да ме понесе съня. 
Не се оплаквам, жив съм!
Душата ми разкъсана в сумрака,
по тебе щом все мечтае,
щом тръпката ,
от тежките слова нехае.
Не се оплаквам, жив съм!
Сърцето щом не иска
раздяла да признае,
Не се оплаквам, жив съм!
И утрините размечтани са си тук !
И тръпката по теб държи ме буден, 
макар сърцето твое да е с друг,
дъхът ми още с твоя аромат мечтае. 
Не се оплаквам, жив съм, 
понесен в спомени с мечти 
и все по теб сърцето ми играе 
не се оплаквам жив съм 
в това море на спомени
и слънчеви мечти,
Не се оплаквам, жив съм!

Максим Велков