Премитаме душите,
излъскваме мечтите,
подреждаме си дните,
уж да е добре за нас!
Резултата ний съзираме,
тъй хич не ориентирани,
изтъркан и изцапан
живота построен така,
не е за нас.
Потъркваме очите,
поглеждаме мечтите,
петната все така стоят!
Изтъркани, протъркани,
безредно,
все разбъркани,
мечтите искат тук
света да стане друг!
Да тропнем и да викнем
юмруците да вдигнем,
да окнем всите –
Този свят не е за нас!
За него сме създадени
живота си отдаваме
и време е да тръгнем
светът, живота, чака нас!

Максим Велков