Бледней в далечината,
на времето в мъглата,
подават се незнайници, 
от мислите потайници, 
за минали любови,
в мъглата спомените 
скърцане творят!

А мислите мълчат
и гърча на душите,
небрежно,
безнадеждно,
внимателно следят!

Не пускат ни душите,
но и пътя не намират,
мечтите тъй умират,
потънали в очакване,
сами любов да сътворят!

И дланите допрени
и пръсти изпотени,
на собствените две ръце!
Мечтаят за оная,
тъй търсена омая,
на устните допрени,
сърцата ускорени,
душите, докато вълшебства,
с мечтите ни творят!

Не искам да е края,
и пътя днес,не искам да узная,
за среща, с любовта,
опитвам да мечтая,
душата си в шепите държа!

Максим Велков