Тъй и не разбрах, 
как главата  завъртя се, 
цялата изпълнена с любов,
срички, думите направи!

Тъй и не разбрах, 
любовта какви вратички там отвори, 
топлината облаците да разсее,
как успя,
чувствата ни да превземе! 

Слънчев, топъл е снега, 
и дъжда е топъл полъх,
щом телата заедно вървят,
щом сърцата учестено бият
щом ме хвърля в захлас,
всеки досег на ръката,
търсеща докосването в мрака!

Тъй и не разбрах, 
ти ли бе за мен, или аз за тебе,
любовта избра ни нас, 
другото е просто
пулса на сърцето,
в пърхащото време!

Максим велков