Стиховете му остават нишки към нас!

Молитвите ни са пътечки към него...

 

Да полетиш от любов

Преразгледах си приоритетите,

вярванията и заблудите,

на пирончето закачих епитетите,

дето щедро раздавах на другите.

С тях покрих перушинката бяла –

синонима ми за летене,

иронично я кръстих дидоним, на раздяла

и се върнах в сегашното време,

без пирони с пера от мечти за летеж.

Тук, при хората дето безумно обичам!

Тук, където и бавния хорски вървеж

на летене със птици прилича.

Дидо Игнатов

Бог да го прости.
Беше добър човек, поет и блогър.

Беше приятел. Светъл да е пътят му, от другата страна...

"Стиховете му остават нишки към нас!
Молитвите ни са пътечки към него..."

Много точно!
Беше от вида на ония, хвърчащите хора... сякаш още тогава го чувствахме. Остава в стиховете - и в молитвите ни, живее в спомените, в тъгата и обичта! Светъл път на душата му!

въпреки тъгата, която навява...

сред нас. Светла да е паметта им!
Дидо Игнатов е светлинна и музика.
Не си спомням колко време след него не можех да приема, че китарата му ще бъде забравена...
Прескачах страничката, на която беше тази китара /беше ме добавил в "любими"/...
Един ден съвсем несъзнателно в мен изплува нещо като образ. Написах "Китара" или подобно, и като че ли се успокоих.
Само "като че ли"...
Не мога да приема, когато си отиват млади, талантливи и добри хора.
Да почива в мир Дидо и всички, които ни напуснаха!
Бог да Ги прости!