- Бягайте, бягайте, огромна змия – развика се момчето, което млатеше с тежкия чук огромните каменни блокове на стената. В малката стая, изпълнена с плътен, бял прах, не се виждаше дори изходът. На вратата се сблъскаха момчето и друг от работниците. Той влетя с насочена камера на телефона си и започна лудо да снима. Змията, огромна, тъмна, с малка главичка и дебело туловище бавно се приплъзваше по изкъртените камънаци, скриваше се и се показваше. Стената уж пробита, отвори зееха навсякъде, но тя не излизаше навън, не бягаше.
………
Много години изминаха от тогава, почти век. Стопанинът изгради този дом, направи в стената скривалище, зазида останалото злато и замина отново на гурбет. За златото и скривалището знаеха той и жена му. Оставяше я сама, заминаваше отвъд океана. Ще поработи още някоя година и ще се върне, а тя да има тук някоя златица, живот е, може да потрябват. Сама жена, без мъж, откъде да вземе. Тайника беше в стената, до пещта. Потрябваше ли й, лесно ще го отвори, а иначе никой не би заподозрял, че там има скривалище.
Злото бързо идва когато стопанинът е далеч. Жената легна от лошава болест, не стори година и си отиде от света. Заръча да кажат на мъжа й, че оставеното е там, цялото и е на мястото си. Кой ле не го търси докато стопанинът се върне от гурбет, никой не намери нищо. Къде ли не копаха, няма и няма. Кога се завърна той, от мъка, че стопанката му си е отишла без да похарчи нито златица от имането, се закле, че никога няма да го извади от тайника. Там да остане за вечни времена и огромна черна змия да му е пазача, никой да не го намери, а намери ли го да не смее да го бутне, змията да го пази.
…………
Минаха години… Други стопани дойдоха, живяха. Ремонтираха кухнята, събориха пещта, там направиха мивка. Голяма, удобна, с канализация. Имането си седеше в тайника както беше наречено и не го откриха. Змията живееше в дупка под него в стената и пазеше. Стояха на стража син след баща, син след баща, а годините вървяха.
В къщата отново се смениха стопаните. Дойдоха други, по-млади. С радост започнаха голяма промяна, ремонти. Смело прекрояваха стаи, събаряха стени, градяха нови. Змията седеше тихо в стената и наблюдаваше. Чакаше. Не вярваше да стигнат до тайника, но и не помръдваше от поста си.
Денят започна рано, с гълчава. Надойдоха много млади мъже, започнаха да събарят точно нейната стена, падаха камъни, всичко се рушеше, още миг и тайника ще се отвори…Змията се плъзна бавно, много бавно, просъска силно, подаде глава… Не я видяха. Беше задушно, бял прахуляк изпълваше стаята, мъжът замахваше с огромен чук. Змията се приплъзна смело и бързо този път, измъкна се почти цялата пред човека. Тогава той я видя. Замръзна изплашен, с високо вдиганата ръка, занемя, пребледня, а тя не помръдваше, да я видят добре. Младият мъж извика, захвърли чука и избяга стремглаво. Тъкмо да се върне в скривалището си, змията видя друг човек, който правеше нещо, приближаваше, навеждаше се към нея. Опасността растеше, нямаше да опази съкровището. Тогава тя направи последното, което са я учили. Обви с опашката си най-близкият камък, повдигна го с цялата си гъвкавост и го запрати към главата на човека. Ударът беше точен и той падна на земята. Друг някакъв влетя в стаята и с все сила насече змията с остра брадва. Тялото й се мяташе, стремеше се с последни гърчове да защити пазеното място, да запречи пътя към скривалището със златиците.
……….
Хората дни наред разказваха за случката, показваха си снимките, обсъждаха ги, гадаеха каква е по вид змията, защо живее в стената. Разказваха си какви ли не небивалици. Майсторите продължиха ремонта, изградиха стената, изпълниха проекта по обновяването на къщата. Съкровището, така и не откриха, не стигнаха до тайника. Остатъците от змията заровиха в двора. Никой не разбра, че змията имаше малък син и той остана в една малка кухина на старата част от стената. Там новият пазител на съкровището застана на своя пост за следващите години. Както беше завещал първият стопанин.
Милка Маркова
Засяга ли опашната кост пикочния мехур п...
Патриотът е като развято знаме
Прочетох я с интерес!
Пожелавам ти още много такива истории да напишеш, с това качество!
Хубава вечер!
Прочетох я с интерес!
Пожелавам ти още много такива истории да напишеш, с това качество!
Хубава вечер!
Благодаря ти, прекрасно казано, ще можем, българи сме!