Неопротекционизъм... или ще стане ли "де-глобализацията" по същия глуповат начин,по който стана глобализацията...

        

Тази книга (свободна за теглене тук), макар и с провокативно, и може би – дори донякъде невъзпитано заглавие, се опира на доста сериозно научно изследване. Основният и смисъл е да зададе въпроса и да предупреди за това как би следвало да се случи „де-глобализацията“, и как реално се случва. Обективен факт е, че глобализацията се провали и ни доведе до ръба на катастрофа. Това стана, защото самата тя се случи хаотично и неконтролируемо, на базата на непрекъснато преследване на краткосрочни интереси. Както и на овладяване на институциите от наднационални икономически групировки, които подчиниха процеса на себе си.
Проблемът обаче е, че и закономерният „бунт“ срещу глобализацията, и очевидно стартиралата „де-глобализация“, рискуват да минат по същия път. Не се провежда дългосрочна политика, не се мисли какво искаме да постигнем. Вместо това, всеки тръгва да се спасява по единично. Започва издигане на търговски бариери, стартират мини-търговски войни, които е неясно до какво ще израснат.
Това също е неправилен подход. Отново след години ще стигнем до депресия или криза.
Тази книга се опитва да покаже как е правилно да се случи де-глобализацията. А именно – чрез обособяване на икономически хомогенни региони с изравнен жизнен стандарт, в които вътре да няма протекционизъм. И да се отварят помежду си, едва след като стандартът се изравни.
Това е правилният подход, който в момента не се случва, и с оглед процесите в теоретичната икономика, няма признаци да се случи.
Тази книга е базирана на изследване, направено с цел подготовка на дисертация, на тема „Неопротекционизъм: Теория на секторната глобализация“. Тази дисертация бе отхвърлена при предварително обсъждане, без сериозни аргументи. Основната теза не бе обсъдена изобщо. Вместо това се „откриха“ безкраен брой дребни формални нарушения, „ненаучен“ език, „твърде“ малко ползвана литература, твърде малък общ обем и пр.
Тъй като винаги съм изповядвал разбирането, че науката е за да търси Истината, а не да се състои в преписване на авторитети – в максимално възможен обем, то не считам въпросната оценка за обективна. Отдавам я на разложението на българската наука и на пълния триумф на академичната бюрокрация. Докторска степен можеш да получиш, но тя е нещо съвсем различно от това да допринесеш за науката. Тъй като целта ми винаги е била да допринеса за науката, то отказвам да се съобразявам с безсмислени академични регулации. Най-малкото пък ако за това ме мотивират позиции, в които няма аргументи, а има предимно щампи.
Няма да говоря повече по псевдо-науката в България. Само ще кажа да не очаквате решения на реални проблеми от нея. Ако излезе решение за нещо, то ще е от типа на настоящата книга. Възможно е тази книга да греши, възможно е аз да греша. Но съм сигурен, че решение ще излезе само от някакъв такъв опит. А не от университети, академии и институти, където ти казват, че за да станеш учен, трябва да се научиш да преписваш творчески, и да се подмазваш на съмнителни авторитети.
Зад всички изводи в книгата стоят сериозни проучвания. Това не са голословни твърдения. Истината е обезпокоителна и отхвърлянето и от псевдо-науката няма да направи ситуацията по-добра…

Добри Божилов 18.05.2018

Едни говорят за ВЕКОВЕН, за ХИЛЯДОЛЕТЕН план, а тук се говори за хаос. Мене ми се струва, че планът е над хаоса. Но е план ЧОВЕШКИ, или поне не е Божий. В това е надеждата.

Трябва да е ЧОВЕШКИ.