Пролети без теб,
кога започнат да разцъфват!
Когато есените пожълтяват,
спомняйки си теб!
Утрата щом започнат, 
самота да разпукват,
а вечерите да завиват
студ до мен!
Сърце в спомен
тлее,
чака,
моли се,
да върнеш се при мен,
това е времето
на любовта оттатък,
отсрещен бряг,
душата де зове.
Тръпката по теб
не вехне,
образа ти свети
в любов,
очите твой
присвити в усмивка,
прошепват тихо,
беше онова любов.
Щом спомена е като порив,
щом тръпката е като взрив,
душата е небесен молив
изписващ думата любов!

Максим Велков