Въздъхнах днес
и нещо сухо изхрущя!
Съдба изсъхнала ме срещна,
и тя не беше любовта!
Ветрове разгърдени
донасят хлад!
На живот по калдаръм,
разхвърляна,
съдба озъбена
кат окапали  листа
реди сърца изсъхнали!
Мечти прораснали,
раздърпва!
Пече небето тъжно,
тихичко кървят сърца,
денят обречен хърка,
душа през зъби скърца,
разбъркана съдба,
реди деня!
Съдба размятал 
стои едва дъхът.
Повдига поглед вежди,
изскачат ококорени очи.
Там клекнал до любов,
живот мечти пак сбира,
душа по остри камъни ручи!
Разхвърляни букети,
разпръснати цветя,
изсъхнали души,
хрущят под спънати крака!

Максим Велков