Скърца по мечта,
от спихнали дни, вятър!
Зад душа разбъркана,
мечти стоят разбити!
На душа перде,
в топка свито!
На мечти
кристал разбит, 
пясък
скърца зад зъби!
Поглежда плахо
душа в стомах свита,
в стени има ли пролука?
Измачкан свят
покрил земя!
Таз, де там,
мечта пребивава!
На живот в мъгла,
забързани сърца
все срещат,
каменна, стена студена!
Мечта на топка,
разиграна в стомах,
върти се за любов,
блъска се,
подскача,
да върви иска нататък,
де в търсене,
не кървят сърца!

Максим Велков