И ето днес
бера с душа,
на любовта
зърната
сладострастни,
а тръпката
отнася ми дъха,
в оная синева,
където
облаци мечти витаят!
Изтръпнал,
ослепял,
за обикалящия свят!
За бури и беди!
За врагове оттатък!
Аз тез зърна
щом днес
с душата съм набрал
и урагана оня,
не е за мене страшен!
Гроздобер е тръгнал,
из моята душа,
и пълни  кошницата
на сърцето!
Сърца утъпкват,
набрани зърна,
а сока им е
все по сладък!
С душа
събирам аз зърна,
от любовта остатък,
и пълни ги с щастие,
сладостта на  любовта,
сърцето ги разбива
и изцежда без остатък!

Максим Велков