Броя, броя,
а чашите са все така,
с една по малко!
И чудя се къде в скръбта
ще се покаже тази,
дето ще е достатъчна,
да те забравя!
Образа ти аз да залича
и сърцето свито
в спомена да примиря!
Броя, броя,
а чашите са все
с една по-малко!
Онази недостигаща,
в душата спомена,
да не звучи тъй ярко!
Онази дето
устните ти там ще прибере,
ръцете топли ще припомни,
и в спомен по очите твой
ще донесе
топлина и упоение.
Не искам чашите
без тебе да броя!
Те винаги ще са
с онази,важната по малко!
Аз искам твоите ръце,
да са ми около врата,
очите с миглите онез,
от близо да ме гледат!
Аз искам да не чакам
чашата оназ,
да не броя,
мигове изпуснати,
сърцето ми очаква,
търси, спомня любовта
залива я
с чашата онази!

Максим Велков