Комай ще трябва
да се приберем,
душите си, сърцата,
в ъгъла да скрием!
Мечтите на тавана
по ъглите да покрием,
да чакат между
паежините там, 
нова светлина,
любов към свободата
да пробие!
Комай ще трябва,
тупкащото си сърце,
в мечтите стари да увием,
да останем там в страни,
живота път напред
да си пробие!
С безразличие в сърцата
с тоз ступор на ума,
отлита днешната държава,
остатък от вековна
на дедите ни мечта!
А нии, а нии,
ще трябва да се приберем!
Срамът си да покрием!
Децата да оставим,
път сами да си пробиват,
в създадената тук от нас,
държава,
гора от корупция и суета!

Максим Велков