Тичаме и тичаме,
напред,
нагоре,
все сами!
Все първи да сме!
И надолу
пак летим сами,
щом съдбата ни прекърши!
Тичаме все първи
някак си да стигнем,
онез мечтани висини,
а първите
за туй са първи,
те там са все сами!
Думи за любов,
докат сричаме,
пред вятъра
летим сами,
като  птици
в любов се реем
все напред,
нагоре,
все първи да сме,
да сме все сами!
Първо да изхвърлят   
от сърцата нас!
Първо нашите мечти
да са в сълзи!
Първи да усетим
хлад в сърцата!
Първи  да усетим
как душата
в мъките кърви!
Все сами......
Но...първи!
Първи, но сме все сами,
там стремежът на душата,
другата душа
първа тя да покори!
Тичаме  сами,
първи да сме! 

Максим Велков

чудесно е