Ливада не косена
покрита с див трънак,
мечта свободна,
непленена
изпълнена с живот и блян.
Покрита с тревата дива,
непипана,
небрана,
в любов задъхана,
замряла
упоена,
бездиханна,
тръпнеща
за оня знак е тя!
И в любовната омая,
по плътна тя
от есенна мъгла,
просмуква се през нея
само образ, оня,
на сънувана
мечтана
неземна красота!
Велик художник
любовта е
той тръните твори
като цветя,
и после по стеблата,
кръв се плъзга,
на стигналата ги
в омаята ръка.
Ливада не косена,
покрита цялата с трънак,
мечтата на душата упоена
за светъл ден и мек хамак! 

Максим Велков