Приглаждам смачкани крила,
на любовта в основите изправен! 
Вертикална за мен стена е тя,
поглеждам там на горе,
края и не виждам,
но тръгвам да я изкача,
раздавайки сърце, душа,
мечтая като птица  
отново да летя!
Превземам любовта……,
не аз драскам, 
непробиваемата нейна броня,
между теб и мен, 
и само тънък звук
оттатък жално плиска,
скърцане на страдащи
в любов сърца.
Изправен пред стената твоя, 
издигната от хлад и лед, 
горяща с поглед порива 
на изтерзаната любов, 
Мечтая лед да изкопая, 
и с него огъня да загася,
букет ароматен,от него да извая, 
чувствата  като букет, да поднеса! 
Изправен пред стената ледена, 
за усмивка твоя
аз в любов трептя.

Максим Велков