Лъжеха и мачкаха,
комунистите ония,
държавата насила,
до девет милиона
смогнаха да доведат!
Като тесто, завито,
затоплено и скрито,
разбухваше държавата
и трябваше демократите
с героизъм да я спрат!
Като тесто разбухващо,
с мехури от надежди лепкащи,
все спомен за онази,
спихнала държава,
с ината на мечтите,
да живеем ни държи!
И мляскаме, и пляскаме,
предъвкваме
глетясалото ежедневие сега!
Стремим се на ония,
да заприличаме и ние,
да върнем миналото
бъдеще да е то сега!
И твърдо и без вкус поднесена,
глетясала, без сол примесена,
насила тъпчат ни
с мечтата зле поднесена,
за да бъдем и стоим,
като приготвена за колене овца,
в тишина живота си да спим!

Максим Велков