А в любовта е винаги така,
някой първи почва
- Мило извинявай!
Тази роза, аз за теб откъснах!
После любовта полита,
ябълката тя на друг подава,
- мило извини ме,
теб аз искам да предпазя.
Любовта започва винаги така!
Някой розата откъсва ,
после друг във вихъра на любовта, 
ябълките  си подхвърля.
Във градината на любовта,
слънцето не спира рози да отглежда!
Ябълки да зачервява.
Полъхът  на любовта,
 нежните съцветия в букет любовен,
 всеки ден подрежда.
Морните лехи, с ароматните цветя,
вечер цветове сокове събират,
сутрин ги разтваря любовта! 
Галещи ръце,
прошепнати слова, 
търсещи очите влага,
после  спомен за изпусната мечта,
и ябълката таз,
към други полетяла!

Максим Велков