Моето сърце си бие,
бавно, бавно,
тихо то тупти
и опитва някак
да открие скрити в тез руини,
оцелели мънички искри!

На мечтите кулите, 
на зад се мержелеят,
реалността е просто прах
от спомен неотлетял,
силуети в него все се реят,
образ някакъв от теб останал там!

Сняг от спомени се сипе,
дъжд от ледени игли,
търсят дирят, пламъка останал
в сърцето да достигнат,
то се гуши в спомена
и смълчано там седи.

Максимз Велков