Боли, боли, а то си се върти,
и споменът опъва болката до мрак,
таз болка, ръбовете не пести,
и все по плътен,тежък,
споменът то прави!

Животът камъни реди,
дувари след дувари,
а времето от тях твори,
ръбати малки диаманти!

Да ги усещаш ти,
през всички брони,
времето които сътвори,
да глождят и да не забравяш,
тези белези от любовта оставени!

И буташ тез стени,
събаряш вдигнати дувари,
а камъчето те гнети,
не дава ти за нея да забравиш.

Не зная, не разбрах,
кое е любовта, кое мечтата,
но камъчето с ръбчетата
все така  стои
и се  върти,
покой не дава на душата! 

В душата камъче седи, 
с ръбчетата, спомени намества, г
и чоплиш, чоплиш,
камъчето се върти,
от малко камъче
душата ти пътека каменна реди,
пътека на любовите несбъднати!

Максим Велков
„Юнашко време”  2019г.