Не си представям тъй живота, 
прегънат в ъгъл да седя, 
да тича покрай мен , 
а аз усмихнат, безучастно, 
полета му да следя!

Не си представям тъй живота,
да правят други 
вместо мен деня, 
а аз в ъгъла да чакам 
комат насам да донесат!

Чета и мисля, мисля и чета 
и туй което погледа ми вижда 
не е това ни перспектива, 
ни деня, тоз дет 
мечтите ми описват !

Да правя от мечтите бъднина, 
нали за туй съм се родил,
да има от живота ми 
останала пътека, 
по нея бъдещето 
да съм извървял!

Максим Велков