Седи там
някакъв излъскан тип
пред витрината блестяща,
синджирче си върти 
и гледа с презрение,
как възрастна жена,
до него там стои, 
и в напукана ръка 
за хляб,
стотинките брои!

Дрехите износени,
а лъскави били,
личи как в младостта
е търсила
път на хубави мечти!

Сега стои превита!
Стотинките брои,
до този дето
витрината си лъскава,
направил е
с продадените и мечти!

Под  дрехи скъсани, 
под не вчесана коса, 
от взора уморен наднича 
стъпканата и мечта!

Стои леке излъскано,
върху живот постлан,
в пътека под нозете лъскави,
 краката търка,  
обувки чисти,
в чуждата душа!

Върти синджир доволен,
с презрение оглежда,
труд небрежно присвоен,
светът на него длъжен е,
богатствата му го държат!

Пътечката от вчера
за други е
път широк сега!
Създалите я хора,
настилката  днес са
под техните крака!

Не, не я разбирам
таз държава,
и демокрацията таз,
не мога да я разбера,
Бъдещето свое
и на страната,
върху смачкани животи,
да градят!

Седи там
някакъв излъскан тип 
пред витрината блестяща, 
синджирче си върти 
и с презрителна с усмивка гледа, 
как чуждия живот, 
край него уморен върви!

Максим Велков