Чудо някакво е станало тогава,
чудо някакво, тук някой сътворил, 
сбрал парчетата
на стара скъсана забрава, 
и от тях държава изградил.

Чудо някакво е станало тогава, 
чудо някакво тук някой сътворил ,
българи събрал под общо знаме,
и от вековните мечти изстрадани,
туй петаче днес България,
с духът им сътворил! 

Кой тогава, как и с кво събра,
българи, онези там, тогава,
все  юнаци със мечти
та духът да литне пак да се сражава, 
да я има днешната държава,
за децата им от бъдещите дни!

Чудо е било тогава, 
чудото е и сега, 
дето днес,
едни мечтите разпродават,
другите предъвкват и мълчат!

Идеала днес го няма,
идеала днес е разпилян,
идеала там лежи забравен
между порциите окраден блян!

 Чудо някакво е станало тогава,
да забравят себе, род,  пари,
само мисълта за Българска държава,
карала ги  с кръвта си
да поливат родните земи!

Чудо някакво е станало тогава
с чудо някой, българи обединил
обща кауза, обща цел,
да възродят вековната държава, 
тази цел, от егоизма личен,
взел та сътворил!

 Чудо някакво е станало тогава,
българи да се сберат,
и да вземат общо дело да решават,
българска държава да градят!


Максим Велков