Прочетен: 1509 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 29.03.2020 12:53
тръни гони вятър,
там де майки раждаха деца,
устните напукани с мъка още сричат
там е моята родина
там България все още има!
Пръстите пречупени, тръпнещи ръцете,
устните напукани, шепнат няма време,
тръгват ни краката към топора до вратата,
там ръка изтръпнала търси пак възмездие!
Морно тяло изнурено и пребито,
морно тяло с поглед вяло гледа
как малцина по селата скачат
искаме си нашата родина.
Не не беше битка,
не не беше божи гняв,
туй което смазва днес страната
беше алчна сган
избрана и издигната от нас
тя е чумата убиваща България!
Колко още можем да ги гледаме,
как децата болни,гладни
гледат безразлично от коли държавни,
колко още ще търпим омразната им реч,
да ни обясняват,
колко бъдещето е за нас далеч!
Нищо не напомня за вековна слава,
тръни гони вятър
там де майки раждаха деца,
устните напукани
от мъка още сричат
там е моята родина
там България все още има!
Скачайте не чакайте
грабвайте душите,
в ръцете морни
слагайте сърцето,
на душата наша,
лъгана и изнурена,
пътя то ще и покаже
и по път към свободата
то нас ще поведе!
Ставайте не чакайте,
грабвайте душите
огън да запалим
бунта български да вдигнем
българско отново
тук да се възражда !
Ставайте не чакайте,
Максим Велков
"Юнашко време" 2019
Западът иска външна намеса за смяна на р...
Кадафи натрупал 32 милиарда долара, Швей...