Прочетен: 3391 Коментари: 6 Гласове:
Последна промяна: 30.04.2019 23:32
Тази вечер в предаването „Още от деня” по БНТ, при водещата Поля Златарева, „предпразнично” бяха на поредна седянка бившия през цели 26 години лидер на синдиката „Подкрепа” – д-р Константин Тренчев и наследника му на поста Димитър Манолов. Щях да падна от дивана, по-скоро от чИрешата, когато бе обявена темата – „Двама мъже в битка за достоен живот и социални права”. Все пак се настаних удобно и се заслушах в дитирамбите за собствените му герочни подвизи в защита на трудещите се от нереализиралия се като патоанатом и дваж по-нереализирал се като синдикалист Тренчев. Както казва вечно превъзбудения проф. Вучков, „На очите си ли да вярвам, или на ушите”.
Уводно Манолов започна с историческия факт от навършване на 100 год. от основаване на МОТ (Международната организация на труда), когато след социалните катаклизми и революции след 1-та световна война, едни умни хора са решили да ги предотвратяват в преговори около кръглата маса. Което е мисия и на съвременното синдикално движение. След което започно едно теоретизиране, познато още от времето на дядо Маркс за противоречивите интереси на трудещите си и капитала, в което властта е винаги на хранилка и на страната на последния. На което следва да се противопоставят синдикати и трудещи се. В подкрепа на твърдението му, доктора посочи, че трябва да има единство в протестите на отделните гилдии, като даде за пример протеста на медицинските сестри, които ако бяха подкрепени от цялата медицинска общност, щели само за ден да бъдат удоволетворени напълно. И нещо нечувано, дори от космоса е било видно как преди години горят 8 хиляди коли, след което бившия френски президент Саркози светкавично удоволетворил искания на протестиращи. Този анархистичен призив на оттеглиля се от уморителни партита с чаша уиски в едната и пура в другата на партита, давани за властта от работодателите, където наистина на маса се предаваха и продаваха интересите на трудещите се вече наистина ме довършиха. На въпроса на водещата, защо се е оттеглил след 26 години начело на „Подкрепа”, доктора каза, че ох, ах, как е бил омерзен от общуването в средата на политици и министри, повечето от които са изпечени мошеници. Смутен от революционния патос на бившия си патрон, Манолов вече съвсем миньорно и миролюбиво обяви, че утре за празника ще има само празнично шествие и рок концерт.
А утре е поредният след политическите промени Първи май. Празнуван в цял свят като Празник на труда. Ознаменувал 1 май 1886 г., когато синдикатите в САЩ провеждат национална стачка, в която вземат участие над 300 000 работници от цялата страна с искане за въвеждане на 8-часов работен ден. Право, извоювано с кръв от други, което ползваме всички ние и до сега. Отдавна от високоговорителите по площадите ни не кънтят бодри маршове, прославящи победата на работническата класа над омразния капитализъм. У нас този празник, макар и официален, неофициално е отдавна погребан и се е превърнал в обикновен почивен ден.
Неглижиран и потъпкан, както и работническата класа, наричана преди - ръководна. Във времето, в което всички лицемерно се кичеха със званието работници, или труженици – „научен работник”, „партиен работник”, „работник на културния фронт”, че и криминалиста бе „оперативен работник” в МВР. Журналистите – „рабкори”, „селкори” и т.н. От години не звучи „Дружна песен, днес да екне”. Отдавна в радиата и телевизиите работника и селскостопанския труженик е „персона нон грата”, за разлика от политици, мутри, социолози, модни диви, кулинарни „шефове”, чалгаджии и подобнита им. Неглижирани и онеправдани, те са превърнати в наемни и безправни роби на работодателя си, който за жълти стотинки изцежда здравето и силите им. Вече липсва всякакъв интерес и стимул да са ударници, отличници, рационализатори и герои на труда за господаря си. Интересуват се само от собственото си оцеляване. С промито от медиите съзнание, от което са изтрити понятия като достойнство, солидарност и класова борба. Обвиняваните в казионност при социализма профсъюзи се трансформираха в „синдикати” и удобни „социални партньори”, уж защитаващи, но всъщност продаващи ежедневно интересите на обикновенните хора. Факти? Какви повече от всички последни места по доходи, почасова ставка на заплащане, потребителска кошница и всякакви други индекси. Показатели, с които отдавна сме в „третия свят”, от който вече се измъкнаха т.н. „развиващи се страни”, които ни изпреварват по всички основни индекси за жизнен стандарт и икономическо развитие. Естествено по тези въпроси гузно се мълчи, или ломоти нещо неразбрано от политици, социолози и прочие анусолози на властта. Като комунистическите си предци, бръщолевят за светло бъдеще в началото на всеки мандат и в края му оправдават неуспехите с предшествениците си, така, както през времето на соца се казваше „Валяй на прежнего”. Но вярва ли им вече някой?
С възторжено кудкудякане, журналистическия кокошарник възвестява всяко снасяне на поредния управленски предизборен запъртък. Как в края на мандата /след изборите/ ще се вдигнат пенсии и минимални заплати, отдавна замръзнали под кота нула. При неизпълнение, естествено, оправданието е икономическата конюнктура. Интересно, защо кризата е винаги на плещите на бедните? И, о чудо, как във време на криза, в цял свят, включително и у нас се увеличава броя на милионерите и милиардерите Анатемосват подоходния данък и защитават плоския данък от 10 %, еднакъв за бедни и богати. Безкраен празник за последните! Голата истина е, че поради ненаситната алчност на пръкналите се от нищото „капиталисти” и продажните ни управници и синдикати сме достигнали дъно, под което е невъзможно да се слезе.
За разлика от пустеещите у нас булеварди и площади от манифестиращи и протестиращи на всеки 1-ви май, по света се надига цунами от недоволство и гняв на онеправданите. Тогава по улиците в света тече порой от милиони демонстранти, развели червени знамена, а не пембените парцали на КНСБ, издигащи плакати и крещяши яростно лозунги с категоричните си искания. Напрежението в социалните дълбини е достигнало критична маса, и въпреки нашенското привидно затишие, заплашва с катастрофален взрив. А той непременно ще настъпи.
СВЕТОСЛАВ АТАДЖАНОВ
djani.blog.bg
Пак те сърби четирибуквието за...сопа!
най-дейни, идейни и най-гневни
пак ще са същите ... най-верни.
Поздрави!
най-дейни, идейни и най-гневни
пак ще са същите ... най-верни.
Чудесен автопортрет си нарисувал.
Поздрави!
Колкото му е разрешено. Най-вече от работодателите, пишман капиталисти...